Кърлежите обикновено са с размерите между 0.11 и 15-20 мм. Едни от видовете кърлежи са сапрофаги (хранят се с разлагащи се вещества от растителен и животински произход), други са хищници, а трети – паразити върху растения, животни и човека.

Кърлежите са предимно временни или постоянни външни кръвосмучещи паразити. Малка част от тях са вътрекожни и вътрешни паразити. Кръвосмучещите кърлежи се хранят рядко – обикновено по веднъж във всяка фаза от развитието си.
Във връзка със смученето на кръв слюнчените им жлези отделят вещество, което възпрепятства кръвосъсирването. Кърлежите са разделно-полови животни с добре изразен полов диморфизъм. От яйцата им се излюпват личинки, които се отличават от възрастните форми по това, че имат три чифта крака.

Интересът към кърлежите се определя преди всичко от тяхната роля като паразити върху човека, селскостопанските животни и растения и като вредители за складовите храни и хранителни продукти. Медицинското им значение се състои в това, че те като паразити отделят в тялото на човека дразнещи и отровни вещества, които предизвикват местни или общи болестни състояния, наречени акариноза. Освен това по време на кръвосмученето те пренасят у човека причинителите на редица опасни заболявания.

Борбата срещу кърлежите се състои в мерки за предпазване от ухапване и за тяхното унищожаване.

Предпазването от кърлежи става, като се избягват местата, където те се намират, а когато това е невъзможно – като се вземат мерки за предовратяване на тяхното попадане върху тялото. Това става чрез използване на специални или приспособени за целта дрехи, с добре прилепнали краища на крачолите и ръкавите и добре затворена яка. Още по-ефикасно е, ако върху дрехите и откритите части на тялото се нанесат специални вещества – репеленти, които отблъскват кърлежите с миризмата си.

За предпазване от кърлежи има значение и избирането на място за сядане и почивка. Това трябва да става на добре огряни от слънцето терени, тъй като кърлежите не издържат на слънчеви лъчи и се крият в сянката на дърветата, листата и тревите. Унищожаването на кърлежите в дадена област или помещение се извършва с вещества, които ги унищожават – т.н. акарициди.

Отстраняването на впили се в тялото на човека кърлежи трябва да се извършва чрез спокойно и бавно издърпване. Препоръчва се в такива случаи кърлежът предварително да се намаже с мазнина, която предизвиква неговото отпускане. Предвид на това, че той може да е носител на зараза, след отделянето му се изгаря, а мястото на прикрепването му на тялото, както и ръцете, с които е пипан, се дезинфекцират.

Изтребителни мерки – съобразяват се с климатичните условия в района, с биологията и сезонната активност на видовете кърлежи. Според това обработката срещу кърлежи е най-удачно да се извършва два пъти в годината – пролет (май-юни) и есен  (септември-октомври), когато са двата пика в числеността на кърлежите. През останалото време на летния период при нужда се извършва обработка на пространства, за които има подадени сигнали за ухапване от кърлежи.

Дезакаризацията се извършва при подходящи метеорологични условия. Не се пръска при дъжд, силен вятър и продължителна суша. Кърлежите са чувствителни към сушата и през горещите летни месеци активността им е силно снижена. При пръскане срещу кърлежи най-важно за ефективността се оказват валежите и поливните системи. Затова преди и след пръскане срещу кърлежи площта трябва да остане суха няколко часа.

* Използвани са материали от различни интернет източници, Wikipedia и уеб сайтове.